Здравей, малка лисичке!

Днес ще ти разкажа за хората:
Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях и се завръщат,
когато те имат нужда от теб.
(Но това са хора, които се нуждаят от помощ.)
Понякога са толкова жестоки,
а могат да бъдат добри.
Могат толкова много неща,
стига да искат.
Но те гледат себе си,
всички гледат себе си,
но не и в себе си.
Не поглеждат там,
във малката Вселена на света си.
И имат нужда от любов,
но рядко дават такава.
Или пък търсят нещо в замяна...
Хората винаги изоставят точно,
когато се нуждаеш от тях...
Бързо забравят доброто
и те захвърлят.
И ако можеха да видят
света през моите очи,
щяха да видят Рая...,
тук на Земята.
Хората са толкова странни понякога,
но аз ги обичам...

Десислава Наумова