Да се върнеш към своите корени,
да застанеш, на стария праг
там където са детските спомени,
там където няма тъга.
Да усетиш отново, ухания
тайни мириси, на спомени в теб,
там където я няма умората,
в теб се връща онова дете.
Листата са сякаш пак по-зелени,
птичките пеят по-красиво сега,
и пак ти се иска да захвърлиш обувките,
и с крака да усетиш по тях пепелта.
Да се върнеш в родния дом!
Да погледнеш в очите своето минало,
там където си бил без маска, без срам,
бил си себе си, без предразсъдъци
бил си свободен, без правила.
Как ми се иска това време отминало,
с вълшебна пръчица да съживя.
Надежда Памукова