Когато тишината заговори
с гласа ти топъл и до болка скъп
и ласкаво погалиш пак отгоре
лицето ми с ефирния си дъх,
лъчите слънчеви докрай пробият
мъглата с мирис на внезапен дъжд,
дъга, посята от взаимност жива,
молитвено разцъфне в мойта гръд,
тогава знам, че винаги си с мене -
закриляш ме с небесна доброта...
На този ден с любов благословена
букет от стихове ще ти даря.
Автор: Вилдан Сефер