Днес всички трябва да се поклоним
на Апостола пред тленните останки.
С гордост на поколенията да заявим -
тачен е по градове, села, паланки.
Ала можем ли някого сега да убедим,
за това, което той загина във борбата,
че заръките му ние ще осъществим,
щом бавно чезне републиката свята.
Щом не можем народа си да съхраним,
изчезнаха достойнство, чест, морал.
С кого и как напред да продължим,
щом крадат ни, както никой не е крал.
Какво от туй, че Ботев с песен го възпя,
а Вазов разкази безсмъртни сътвори.
За съжаление загивайки той не успя,
от собствените врагове да ни освободи.
И въпреки това България ще оцелее,
имало е, ще има пак герои-Апостоли.
Щом във нас духът на Дякона живее,
вярваме… и благодарим ти Господи!
Димитър Асенов