Господи, колко е хубаво!
Да си жив! Да си здрав! Да се смееш!
... И небето безоблачно-влюбено
птичи глас да ти дава да пееш!
С тихи стъпки на утро събудено
да прегърнеш гора или цвете.
И да нямаш пътеки прокудени
от Големия път на сърцето.
С много истини всичко да правиш.
С много вяра в света да се вглеждаш.
Господи, не от кал си ни правил,
а от много частици Надежда!"
Росица Гергова