След работа, във своя дом
човекът като в църква влиза,
прикрил тревожния симптом
на близката сърдечна криза.
Захвърлил всичко. Примирен
с шегите лоши на съдбата,
дори за утрешния ден
той няма нищо да пресмята.
И ако все пак има бог –
ще му прости, че без молитва
потъва в своя сън дълбок
и грях потаен не изпитва.
Сред хаоса на този свят
човекът има малко време
да върне мислите назад
или мечта да го обземе.
И страшно му е нужен дом
душата си да изповяда
и в някой ъгъл мълчешком
да е щастлив или да страда.
Жена му да го разбере,
децата му да бъдат здрави.
А щом във къщи е добре,
със всичко друго ще се справи.
Иван Манолов