Живея. В очите ми светят слънца.
Отразени отнякъде. Може би от небето...
Живея. Какъв ли живот е това,
щом не мога сама - като тях - да засветя!
Живея. Превръщам сърцето си в звук,
ала този мой звук е единствена нота.
Но не ще се предам. Ще живея напук.
Ако трябва дори и напук на живота.
Весела Чапанова