Кое наричаш "себе би"? Кое наричаш "Аз"?
Очите, които ме търсят , без да те питат?
Ръце, на които не даваш да пипат?
Сърцето, което гори в нетърпение
и лудо прескача пак без разрешение?
Прескача огради, любови, години...
Но аз не отминах!
Не избледнях!
Не преминах!
Аз зная какво съм - зараза нелечима!
Не ща да те оставя и няма да ти мина,
докато не признаеш накрая кой си ти.
А може би и сам не знаеш и много те боли?
Кое е твойто вярно Аз? Кое, поете?
Това,което все не смее
да се разкрие и отрича?
Или това, което тайно пее,
че безнадеждно ме обича?
Май вече знам - и двете !
В живота ни така размирен
на границата се разбира
и колко можеш да си силен,
и колко трудно се умира.
При сблъсъка на двата свята:
светът на "имам" и на "съм",
на истината и лъжата,
светът "навътре" и "навън".
Животът всъщност е движение
и ако на ръба си спрял,
избягващ всяко отклонение,
си значи приживе умрял!