Под небето високо
вегетираме всички,
без да знаем, че всъщност
сме Божии птички,
без да знаем, че можем
да хвърчим и да пеем,
без да знаем дори
за какво да живеем.
Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък –
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.