Болката сега във мен гори,
болката направо ме раздира.
В този миг въпросът не стои,
и не аз съм, който ще избира.
Търсех любовта си на шега,
впусках се във срещи и раздели.
Мислех си, че всичко е игра,
и че думите са... голи трели?
И в деня, когато тя дойде,
гледам жадно филма романтичен,
огън близва моето лице,
скъсвам със живота прозаичен.
Взирам се в звездите в късен час,
шепна им: Май станала е грешка?
Ала те отвръщат с нежен глас:
Тежка е съдбата ти човешка!
Трябва пътя си да продължа!
Трябва. Но душата не разбира.
Късам от сърцето си мечта!
Част от него, плачейки умира.
Идва щастието в песента,
пак възкръсвам, ето я отново.
Виртуално дишаш любовта.
А уви... живееш нещо друго.
Автор: Ангел Колев