Не целувай моите устни,
не докосвай ги, ще те запалят!
Като вино сладникаво, вкусни -
омагьосват, шепнат и галят.
Не докосвай ги, огън гори ги,
ще бушуват страстни пожари,
сложи пръст, казвай им – стига,
че омайват и будят кошмари.
Не поглеждай ме скришом в очите,
стискай клепки в целувката блага,
искри ще припламват, стопли се,
после... крачка, обръщай се, бягай!
Не мечтай за гореща постеля,
ще орисаш на клада душата,
идвай тихо, сама... до неделя,
щом прегърне здрачът луната.
Не наказвай ръцете да милват,
да ме лазят със бурите диви,
щом пипнат ме, в миг ще се килна,
ще се люшкам в длани игриви.
Не целувай моите устни,
не мъчи ги да шепнат словата,
не оставяй сърце да се пръсне,
прогони ги, тръшни им вратата!
Красимир Трифонов /sinoptic/