Сняг по дърветата, сняг по стъклата,
люби се зимата нежно с земята.
Топло прегръща дървета и клони
с рой от снежинки... Почти милиони.
Сресва пътеки, накичва огради,
гали с косите си стари фасади.
Тръпне земята в чаршафите бели,
в снежния пух от неземни къдели…
Вие плътта си, ледът я пристяга...
Няма къде от студа да избяга.
Остри са зимните снежни езици,
ближат я ледени тънки камшици.
Вие снага като тяло на жрица…
Колко на Снежна кралица прилича!
Сняг по дърветата, сняг в тишината...
Люби се зимата снежно с земята.
Автор Нели Господинова