Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...