Изваяна от дъжд и тъмнина -
на тъмнина и дъжд не се превръщай;
обичай ме за цялата земя -
прегръщай ме,
прегръщай ме,
прегръщай.
Обичай ме за цялото море,
за цялата Вселена ме обичай;
и не дъжда, а времето да спре -
обичай ме,
обичай ме,
обичай!
Обичай ме и вярвай на дъжда,
от мокрите му ласки не ревнувай.
Обичай ме до края на нощта -
целувай ме,
целувай ме,
целувай...
Обичай ме до края на света...
И тази нощ, и следващите нощи...
Целувай ме и вярвай на дъжда,
когато тихо шепне:
"Още,
още!...“
Чони Чонев