Вървим. Мълчим. Мъчително мълчим.
А тази наша среща е последна.
И двамата привели сме очи,
отбягваме да се погледнем.
И странно... Ти си някак раздвоен.
Изчезнала е близостта предишна,
че друга има между теб и мен.
Една от двете е излишна.
И може би излишната е тя...
Това за мен е даже безразлично.
Не ще се върне вече близостта,
мака че все пак още те обичам.
Вървим. Мълчим. Мъчително мълчим.
А тази наша среща е последна.
И няма да повдигнеме очи
като преди с любов да се погледнем.