Престани да се правиш на сянка на кучето ми,
на дим от цигарата ми, на фиба от косата ми,
на съшит с бели конци удобен случай,
на камъче под езика ми, на трънче в петата ми.
Тъй и тъй съм те закачила на ревера си,
нагърбила съм се с любовта ти, бременна съм с мечтите ти,
тъй и тъй съм кафето ти сутрин и конякът ти след вечеря,
и всичката бира, от изгрев до залез изпита.
Затова не повтаряй на всички възможни езици
да не те напускам, да не те напускам, да не те напускам...
Щом съм ти бялото слънце в пустинята и дъждовната твоя кралица -
няма как да не бъда редом с теб и на кръста.
Маргарита Петкова