Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти.
И в нея пожелах си да остана.
Потърсих си местенце в дълбините и,
където да пребъда... възмечтана.
Помолих се да върна преживяното
и всяка нощ, в която ме обичаше.
Помолих се да върна невидяното.
Забравените думи, що изричаше.
След мен ще ти остане само болката.
А липсата ще бъде за присъственост.
Отекваща тоналност от смеха ми,
ще следва всеки опит за безмисленост.
***
Събудих се... и беше много тъмно.
Пътеката към тебе е... безчувствие.
Разходих се по нея... беше стръмно.
И гоних дълго... твоето отсъствие.
Кремена Стоева - Незабравима