Защо се разделихме за толкоз глупава причина
не можахме ли да запазим тръпка помежду ни?
Не от друго, а от детски инат се всичко срина,
През това сме минали, защо не го избегнахме, кажи ми?
Ти каза ми, че заедно ще бъдем, не само сега... завинаги,
знаех, че това не може да бъде... заспивах със страх от самотата.
Пречупи се нежната роза – символ на любовта ни,
Или пък аз сам я прекърших, ядосан сам на съдбата.
Дали аз бях виновен за отношението ти към мен...
а може би е имало друг, за това не се бях досетил.
Няма значение... въздуха между нас е студен
но радвам се, че в душата, топлина бях усетил.
И ето, че сега стоим сами в тишината, обляни в сълзи на тъга,
безчувствени и безразлични, мразещи жестоко света около нас.
Вали, вали, вода замъглява ми очите, изтърквам ги да видя красивата дъга,
Бих дал живота си да я спася, но любовта умря за мен в този час.