Избухна зората с песен на чучулига.
Слънцето разкъса воала на здрача.
Образът ти, в мислите ми, сънено намига,
щастие ме залива, а очите плачат.
Греховно падение в пламенна нощ,
необуздани желания в сляти души.
Демонско влечение, отслабваща мощ..
...стени на въздържанието с трясък руши.
Съдбовен поврат, листенца на роза.
Пръсти се докосват с хищническа страст.
Разрешихме дилемата...
духът ми горд, сега е под твоя власт.
Токата и фуга, симфония в бяло.
Кървящи душите, цигулките стенат,
слънцето искри , в шампанско преляло,
устните страстно, от денонощието вземат.
Пътеката лунна, попива мечтите.
Струните арфични, душата опъва.
Рая небесен отвори вратите,
в забравата... цялото потъва.
Неродено дихание, в миг замира
в гърдите, опрели гърди.
Споделени очите, намират
своя дом, сред рой звезди.