Готов ли си за мене да се бориш,
на кладата за мене да гориш,
да вярваш без да се съмняваш,
трънливи пътища до края да делиш?
Ще ме сънуваш ли, когато съм далече,
ще ме мечтаеш ли през всеки иден ден,
ще ме гледаш ли в прегръдките ти да заспивам,
истински ще бъдеш ли със мен?
Ще ме догониш ли, когато се обърна,
ще ме държиш ли в слабост щом се отрека,
ще ме целуваш ли, когато те проклинам,
ще се прекланяш ли пред мен дете-жена?
Или ще ме оставиш да си тръгна,
ей тъй- без опит да ме спреш,
макар да знаеш,
че любовта назад не се обръща,
и младост времето не връща!
Ще се оправдаеш ли със мойта воля-
така желая аз и по-добре-
без още миг да пожелаеш,
да бъдеш с мен до утрешния ден поне?