Магията е да обичаш лошите

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях-най-лошият от от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът
А в нощите, които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото-
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек ...
и не заплаче.
Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
Добрите хора лесно се обичат.