Мама

Мама

Изминаха години, мамо,
откакто ме пое в ръце.
Откакто чувството втъкано,
не приши за моето сърце.

А твоето момиче, мамо,
порасна вече, животът ми тече.
Но винаги ще търся твойто рамо,
когато съдбата маската си съблече.

Така затворих те в сърцето,
за да те обичам до последния си дъх.
Ти в мен научи и детето,
че с вяра се катери най-високия връх.

Тъй отдавна ли беше,
когато ми казваше, че мога ?!
Ах, как за мене се безпокоеше,
и как не те заменям за друга.

Единствена моя, майчице мила,
забравих да казвам '' обичам те'',
да благодаря за дето си ме родила,
в твоя чест, в този стих.. изричам те.

Изричам ти името, мамо, Любов е!
И прошка, безсъние, нежност.
Този свят без тебе суров е,
човек си - и в богатство и в бедност.

Остани все такава, каквато те зная! И макар косите да побеляват.. Щом погледна, тези топли очи ще позная, те чувствата, мамо - не остаряват!

Лилия Христова