Каквото и да се случи -
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи -
да не прозира сърцето ти.
Не е задължително да си усмихната.
Но въздишката скрий -
дори най-тихата.
И влез в деня си навита като пружина,
изправена, обтегаема, несъкрушима.
Върши своята работа, без да се жалиш
/дори ако почваш пак от началото/.
Учи се от котките -
падай все на краката си......
Додето се свърши денят ти кратък,
развърти се пружината и безпощадно
гилотината на месеца
над главата ти падне.
Сега си свободна.
Ако искаш вий като куче.
Ако искаш - мълчи.
Но, каквото и да се случи,
пред очите на утрото - любопитно злоради,
на нозете си падай,
на нозете си падай !
Станка Пенчева