Боже, ти що над всички ни бдиш
и ни водиш с ръката си свята,
отвори небесата и виж -
... как е пълна със мъка Земята.
Колко злоба в душите гори...
колко болка в очите ни има!
Пролетта не е пролет дори,
нито зимата - истинска зима.
Радостта ни през сълзи блести.
Любовта ни граничи с омраза.
Неродени угасват мечти...
Боже, кой ли така ни наказа?
На достойните твои чеда -
да се гърчат душите им в рани.
Над безчестни да свети звезда,
да се имат за богоизбрани...
Докога ще се лутаме в мрак?
Нека разумът води сърцата.
Чуй ме, Господи, чуй:
Дай ни знак!
И ВЪРНИ ЛЮБОВТА НА ЗЕМЯТА ...!
Павлина Стаменова