Един мъж и една жена били женени от 30 години. В деня на 30 годишният им юбилей, жената, както обикновено изпекла питка. Тя правела питка всеки ден, това отдавна било традиция в тяхното семейство. На закуска, както винаги, тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както правела постоянно, взела горната половина и се пресегнала да я подаде на мъжа си, но ръката и се спряла...
Помислила си – в деня на нашата 30 годишнина, искам аз да изям това почервеняло препечено парче от питката, за него си мечтая вече 30 години. В края на краищата 30 години бях примерна съпруга, отгледах прекрасни синове, бях вярна, бях добра любовница, въртях цялото домакинство.
Вземайки, това решение, тя подала долното парче от питката на мъжа си, но ръката и потреперила, нали нарушавала дългогодишната традиция.
Мъжът и взел питката. Погледнал жена си и, и казал: „ Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък, 30 години не съм ял любимата ми долна половина от питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи!”
"Незрелите хора като се влюбят, унищожават свободата си, създават зависимост, градят
затвор.
Зрелите хора в любовта помагат на другия да бъде свободен, помагат си да унищожат
всяка зависимост.
Когато любовта живее в зависимост се изражда. Когато живее заедно със свободата, се
появява красота."
ОШО