Един човек посадил роза. Той искал тя да израстне красива, затова я поливал често и се грижел добре за нея.
Един ден, точно преди да разцъфне, той решил да й се полюбува отблизо и започнал да я разучава внимателно.
Видял пъпката,която скоро щяла да разцъфне в красиво цвете и усмивка се появила на лицето му. Очаквал този момент с нетърпение. След това забелязал и тръните по стеблото на цветето. Помислил си: "Как е възможно такова красиво цвете да е обградено с толкова много остри тръни?" Натъжен от тази мисъл,той забравил да полива цветето и точно преди от мъничката пъпка да се яви прекрасна роза... тя увяхнала.
Същото е и с много хора.
Във всяка една душа се крие роза. Божествените качества, засадени в нас при раждането ни, растът обградени с тръните на нашите недостатъци. Много от нас поглеждат към себе си и виждат единствено бодлите. Отчайват се, мислят си, че нищо хубаво не може да им се случи. Пренебрегват поливането на доброто в тях и може да се случи така, че то да загине. Тези хора никога не осъзнават какви възможности притежават, изпускат шансовете, които им поднася живота.
Някои хора не виждат розата,която крият в своите души. Затова някой друг трябва да им покаже. Една от най-големите дарби, които може човек да притежава е да може да достига остатъците от тръни на някой друг и да открие розата в него.
Това е едно от определенията за любовта:да се вгледаш в някой, да знаеш неговите истински провали, страховете му, недостатъците му... и въпреки това да го приемеш в своя живот!
Помагайте на другите да осъзнаят, че могат да преодолеят недостатъците си! Ако им покажете "розата" в тях, те ще игнорират своите бодли. Само тогава те могат да разцъфтят безброй пъти подред.