Тъжни спомени от 141 до 150

141 Искам да те имам, но не мога, нещо пречи, нещо ни дели. Чуй, обичам те до изнемога, но малко е това за теб, нали?! Как трудно е да шепнеш "Сбогом!", когато искаш да извикаш "Остани!", когато любовта загива, но с нея нямаш сили да загинеш ти!


142 Защо не мога да ти го кажа, да изкрещя в лицето ти, че те мразя. Защо не мога да съм жестока, а те обичам все така?!...


143 Как да избягам от страха, вътре в мен скрит е той?! Как любовта да задържа... никога да не свършва тя?! Как времето да спра?! Когато всичко свърши и любовта угасне, една жестока рана остава след това!...


144 Как да ти кажа, че те обичам, когато те гледам с другa да вървиш? Как да ти кажа, че по теб се увличам, когато с радост не ме поздрави? Как да ти кажа, че по теб копнея, когато обиди безброй ми дари? Как да ти кажа че насила се смея защото отвътре ме боли!


145 Признах му любовта си
той ми каза да го забравя
с много усилия забравих го накрая,
а тогава той болката ми върна,
дойде и ме прегърна,
каза, че ме обича и,
че по мен ще тича.
Аз му казах, че е късно
и че имам вече момче.
той не го преживя
моята болка изживя
аз постепенно го забравих,
но той за мен мисли сега
сигурна съм, защото и аз преживях това.
Но на мен ми мина,
а него ще държи всяка друга година!


146 От очите ми капят сълзи, защото не виждат твоите очи.
Устните ми са студени, защото не докосват твоите.
Сърцето ми е разбито, защото не си до мен!


147 Искам да напиша "липсваш ми" на камък и да го захвърля по теб, за да разбереш колко боли да изпитвам това чувство...


148 Той се присмя на мечтите ѝ, без да знае, че нейната мечта е неговият смях .. !!


149 Той си мислеше, че тя е слаба и ще се върне... Но тя беше достатъчно силна завинаги гръб да му обърне!


150 ...И пак гледам те в очите... и пак слушам ти лъжите... И пак ще те преживея... ОБИЧАМ ТЕ - друго не умея...