Тъжни спомени от 101 до 110

Сподели


101 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш, че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше, че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!


102 Ти искаш спомен да ти пиша, но всеки спомен носи и тъга. Със спомени не се живее, те носят само самота!


103 Едно момиче плачеше в нощта със сълзи по-едри от дъжда. Едно момиче се прощаваше с живота, за да намери приют при смъртта. Момичето желаеше смъртта, а бе едва шестнадесет годишно, то бе изпитало разочарованието на любовта и сега се чувстваше излишно. Живота лошо с него се подигра и от всякъде то усещаше самота. Живота сам постави ножа в неините ръце като и даде надежда, че така е по-добре!


104 Сълзи пред никого не лей, защото всеки ще те утеши,а после пак тъй безразлично ще те отмине. Сложи си маска на щастливец, носи и черни огледални очила, усмихвай се на всеки мило и мъката си изплачи, когато си сама


105 Един човек ми липсва и всичко е безлично. Един човек, а всъщност всичко!


106 О, как те мразя! Как те ненавиждам! Как ти желая всичко най-лошо на света. Но все пак тъй силно те обичам, че не знам как да те нарека…


107 Защо ли има обич и раздяла?
Защо земята се върти?
защо когато се обичат двама,
все някой трябва да ги раздели?


108 Недей да си играеш с мойте чувства,
а после да се правиш на хитрец!
Да лъжеш този който те обича, не е изкуство!
Не се гордей с това, че си подлец!


109 Не си отивай, не търси в очите ми сълзи, не ще пророня в този час дори една! И сърцето няма да ме заболи, не ще заплача пред жестоката съдба! "Сбогом" устните ми няма да мълвят! И няма да те моля да останеш - очите ми не могат да простят! Тръгни си ти с усмивка на устата, тъга да няма в твоето лице! Подай на радостта ръка, тъй няма да загубиш нищо свое! Ще срещнеш друга може би, ще кажеш и на нея същите слова, ще преплетете своите cъдби, ще тръгнете по улички безлюдни. Не ще познаеш старите места, забравил си и уличката малка, където спряхме под дъжда, и мълчаливо тръгнахме към парка! Сега тръгни си, повече не ме мъчи! Върви, и пред вратата ми не спирай! Обърнеш ли се, ще видиш моите очи, и мълчаливият им вик: "Обичам те, НЕ СИ ОТИВАЙ!"


110 Изпрати ме тихо до вратата, и не казвай думичка дори!
Нека потъне в скръб душата и сърцето в болка да гори!
За обичта ти няма да заплача и ти за мойта не плачи!
Нека само сме познати вместо всеки ден да ни горчи!