Тъжни спомени от 41 до 50

41 Да знаеш как сърцето ми се свива, как бушува в моите гърди
и мъката по теб не стихва, сълзи текат от моите очи!
Прости ми ти, прости!


42 Все още вярвам в това, че всичко било е лъжа
и ще се върнеш някой ден отново пак при мен.


43 Помня как от щастие заблестях, исках да не свършва онзи ден, исках аз да знам, че оставаш ти със мен, мило мое, чуй ме ти, искам да ти кажа толкова много неща, искам да ти кажа, че за тебе умирам, и всичко давам само тебе да имам!


44 Дойдох като разбиваща се топка.
Никога не се бях влюбвала така.
Всичко, което исках бе да пробия стените ти.
Всичко,което ти направи бе да ме разбиеш.
Да,ти ме разби.


45 Не казвай, че просто съм си тръгнала.
Винаги ще те искам.
Не мога да живея в лъжа, бягам от живота си.
Винаги ще те искам.


46 Не си отивай, че сърцето спира.
Не си отивай, всичко в мен умира.
Не си отивай, празно е в душата.
За теб не искам да съм непозната.


47 Ти каза, че съжаляваш...
И сега казваш, че и теб те боли толкова!
Има ли нещо, на което да вярвам в това
или е просто друга част от играта?


48 Вече нямам чувства, нямам нищо, което би могло да ме върне в света, който познавах.


49 Изтръгнах сърцето си и ти го подадох, а ти го разби на хиляди парчета!


50 Спомни си, че ти ме накара да си отида!