11Защо когато някой си отива
аз нямам сили да го спра?
Защо когато всичко пред очите ми умира,
аз просто гледам и мълча?!
12Сълзи лицето ми обливат
и спомени нахлуват в мен,
а аз отново не разбирам:
"Защо се случи всичко в този ден?"
13Да биха знали всички птички, че ти си тъй далеч от мен,
те никога не биха пели, а биха плакали със мен.
14Звездите се топят на твоето лице,
блестят зелените очи.
Аз ти подарявам финото си сърчице -
да ме запомниш, не плачи!
15Недей да казваш, че ще си отидеш, аз вече го разбрах сама,
със мен недей да се сбогуваш със стари фрази и слова,
и няма като в стара драма да лея сълза подир сълза,
до тук вървяхме двама, на татък мога и сама!
16Моментът на сбогуване настъпи,
а тихичко дъжда вали.
И даже тяхната прегръдка
не е каквато бе преди.
17
Цял живот ти с мене си игра и дойде момента,
в който осъзна, че ме загуби.
Обичам те, но не ще ти простя и сега дойде деня,
в който аз ще отмъстя за живота който ти ми пропиля.
18Правя секс с теб, а не любов - ти сам избра това!
Целувам те от любопитство, а не от обич -
обичта вече не съществува...
Ти си този, който я уби!
Но ти беше хубаво, нали?!
19Аз страдах - ти не го разбра, аз плаках - ти не го видя,
друг моите сълзи изтри - защо това не беше ти?!
20Как да избягам от страха? Вътре в мене скрит е той!
Сега как любовта да задържа и никога да не свършва тя?!
Как времето да спра?
Когато всичко свърши и любовта угасне,
една жестока рана остава след това...!