1Разказваш своите мечти -
говориш само ти,
а аз мълча загубен в мрака.
Да бъда с тебе, искаш ти,
но знаеш ли ДАЛИ ЩЕ МОГА АЗ ДА СЕ ЗАВЪРНА...
2Не мога да повярвам, че не си до мен.
Не мога да повярвам, че всичко приключи.
Без тебе няма слънце в моя ден.
Не мога да повярвам че така се получи...
3Любовта не съществува, тя е само една игра!
Сълзи и страдания са нейните правила!
4Простих аз първата ти грешка и втората ти я простих.
Аз се научих да прощавам, а ти се научи да грешиш!
5Ще ме загубиш, но ще осъзнаеш без мен не можеш да си ти!
Ще ти липсвам и ще ме желаеш, вината в себе си търси!
6Защо да те мразя? Всичко бе прекрасно!
Обичах те страстно, обичана бях аз!
Раздялата настъпи след бурното щастие,
след нежната пролет - студеният мраз.
7Леглото ти със бели рози ще покрия,
аз всяка роза я целунах във нощта,
на всяка казах колко те обичам
и колко пусто е без тебе на света.
8Сълзи се спускат по моето лице, а душата ми мълчи.
Защо? - защото те обича, а не може да го изрече.
Затова тя ти пише и без думи ти казва: ОБИЧАЙ МЕ и ти!
9Когато лебедът умира,
той пее, пее пред смъртта.
Той пее, пее и не спира,
защото вярва в любовта!
10
Сама съм.
Тъй ми се говори
устата ми залепнала мълчи.
Не мога мъката във мен събрана
със никого да споделя!