Тъжни спомени от 181 до 190

Сподели


181 Не си отивай,не търси в очите ми сълзи,не ще пророня в този час дори една!
И сърцето няма да ме заболи,не ще заплача пред жестоката съдба!
"Сбогом" устните ми няма да мълвят!
И няма да те моля да останеш-очите ми не могат да простят!
Тръгни си ти с усмивка на устата,тъга да няма в твоето лице!
Подай на радостта ръка,тъй няма да загубиш нищо свое!
Ще срещнеш друга може би,
ще кажеш и на нея същите слова,ще преплетете своите съдби,ще тръгнете по улички без людни.
Не ще познаеш старите места,забравил си и уличката малка,където спряхме под дъжда,и мълчаливо тръгнахме към парка!
Сега тръгни си,повече не ме мъчи!
Върви, и пред вратата ми не спирай!
Обърнеш ли се,ще видиш моите очи,и мълчаливият им вик "Обичам те, НЕ СИ ОТИВАЙ!"


182 Мога да ти кажа „сбогом“, и няма да те моля да се върнеш! Макар, че те обичам толкова много, ти сълзи в очите ми няма да зърнеш!


183 Две ръце,тъмно като облак лице ще си отидеш нали, искаш да ме убиеш ти, но аз дори и да умра ще възкръсна като феникс в пепелта.


184 Изневери ми ти. Ти ме гледаш с толкова омраза,сякаш черната смърт е била при теб. Тя е по-красива от мен, тъй прецени си ти. Ти стоеше на кея и гледаше красивото море и мислеше си може би за неините сини очи. Но никога недей забравя, че вечна обич нийде няма! Все нещо ще ви раздели. Животът е мръсен и знай, трябва да бъдеш предвидлив. Ти ще се върнеш при мен, но ще бъде късно, твърде късно. Аз сърцето си от мъка на друг ще подаря,зашото аз те обичах, но ти не ме разбра!


185 Те най-добри приятелки бяха. На един чин седяха. Едната се влюби в едно момче, а другата и го отне.


186 Две сълзи по лицето ми се стичат.
Две сълзи не знаят как да спрат.
Те знак са за това, че те обичам
и няма никога да спрат.


188 Когато някога ти стане тежко,
когато някога те заболи,
помни че всичко е човешко,
човешко е да се греши.


188 Видях те отново да обръщаш гръб. Видях те надолу да се препъваш по този стръмен път!Чувствам, че отчаянието отново ме връхлетява. Чувствам че сърцето ми пак се забавя. Не искам вече тази светлина, искам само вечна самота. Влизам в празна тиха стая наслаждавайки се на тъмнината и тишината. Искам да сложа край на всичко – край на живота си, край на любовта! Думите са напълно ненужни – те само нараняват сърцето ми изпълнено с болка и гняв! Нека минават годините… Аз ще остана в тази тъмна стая докато най-сетне дойде моят край!


189 Как се уморих да лъжа моето сърце, че не съм без тебе тъжна, че ми е добре. Как опитвах се да мамя себе си дори - друг целувах, друг прегръщах, но ми липсваш ти!


190