Тъжни спомени от 171 до 180

Сподели


171 Ти в сърцето ми ще бъдеш до живот, ти в съзнанието ми ще блестиш и когато дойде последния ми ден ти пак ще си във мен и нивга няма да забравя твоята усмивка и твоя плам.


172 Аз тръгвам... ти свиваш рамене! Уверен си че ще се върна! Напразно!!! Ти всичко ми отне дори силата да се обърна!


173 Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница,
страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните;
ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце
и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!


174 Обичм те!
Това не е лъжа!
Обичам те, разбери това!
Обичам те, но как да ти простя?!


175 Kрасиво влюбено момиче защо в очите има скръб нима ти някого обичаш, а той на теб обърна гръб. Сълзи по бузите се стичат и галят нежното лице, но знаеш ли на теб не ти прилича да плачеш за едно момче!


176 Оставям те, защото те обичам,защото с мен не си щастлив. Не съм за теб желаното момиче, а ти си толкова красив! Оставям те, защото те обичам-живота с друга сподели! Недей да бъдеш с нея безразличен, а цялата си обич ти й подари!


177 Защо не съм в твоите прегръдки? Защо не милваш моите коси? На друга днес даряваш тази тръпка. При друга си, но завинаги в мечтите ми!


178 Защо мълчиш? Тишината ме убива! За нас надежда все още има! Нима усещаш,че нищо вече няма да се върне? Долавяш ли в гласа ми топлина? Бездънна ли е пропастта, която двама ни разделя? Ще мога ли аз някога да ти простя? Но ти не се промени! Нали твърдеше,че ме обичаш? Не те ли води болката при мен? В спомените не намираш ли утеха, че днеска си така студен? Защо мълчиш? Тишина ме убива!


179 Обичам те, шепти сърцето, умиращо почти! Аз - готова съм със теб да страдамр за да не те боли! Душата - чаша счупена, кърви! Последната сълза отронвам: Боже, как боли!


180 Снощи, мила, те сънувах,
трупа ти носех на ръце,
убих те, за да те спечеля,
макар с изстинало сърце.