Любовни спомени от 271 до 280

271 Животът е запалена цигара,
мислите са сянка дим,
спомените - недовяна пепел,
а любовта - убиващ никотин!


272 Само защото казах, че те мразя не означава, че наистина е така...., бях наранена от това, което направи.


273 Тя:
- Защо ме следuш?
Той:
- Мама мu каза да следвам мечтuте сu!


274 Ако съм тъжна, ще развеселиш ли дните ми!?
Ако плача ще избършеш ли сълзите ми!?
Ако съм до теб, ще погледнеш ли в очите ми!?
Ако те прегърна, ще се слеят ли душите ни!?
Ако огън съм, ще се опариш ли!?
Ако огън си, ще ме опариш ли!?
Ако целувка съм, ще ме откраднеш ли!?
Ако любовна яма съм, ще пропаднеш ли!?
Ако ти кажа: "ЦЕЛУНИ МЕ", ще го направиш ли!?
Ако ти кажа: "ВЪРВИ СИ", ще спориш ли!?
Ако те помоля "ОСТАНИ", ще го изпълниш ли!?
Ако ти кажа "ОБИЧАМ ТЕ", ще отвърнеш ли!?


275 Обичах те и още те обичам, за теб аз мисля често до зори, макар пред всички да отричам и пред себе си дори!


276 Ако бих могъл да бъда част от теб, бих искал да съм твоята сълза на очите - да се родя на очите ти, да живея на лицето ти и да умра на устните ти!


277 Коя си ти?
– Любовта.
Какво правиш?
– Обичам.
Всеки ли?
Не – Само теб!


278 Какво да ти кажа,
какво да ти дам,
едно сърце имам,
което мисли и говори:
”Обичам те… друго нищо не знам!“


279 В живота никога не съжалявай,
сълзи пред никого не лей,
и ако можеш смей се на съдбата,
за да не може тя да ти се смее.


280 Ако разбиеш сърцето ми на хиляди малки сърчица, знай, че всяко едно от тях, ще те обича повече от хиляди заедно.