Любовни спомени от 121 до 130

121 Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина!
Живота мой - това си ти!
Обичай ме, със мен бъди!


122 За мен живота значат две очи,
едно усещане за мъж по моите пръсти,
за мен живота значиш само ти,
във храма на сърцето ти се кръстя!


123 Усещаш, че литваш – тя дава крила.
Най-светлото чувство навярно е тя.
За нея си вечно готов – навярно това е Любов!


124 Ако можеше да знаеш как във теб се вричам!
Ако можеше да знаеш как сълзите ми се стичат!
Ако можеше да знаеш колко те обичам!


125 Обичта тревожна. Измамливо сърце.
Тръпката остави! Ритъмът схвани!
Милувката грабни! Душата мълчи.
Мигът хвани – влюбен бъди!


126 Очите ти блестят ли в този ден.
Коя искра е там за мен.
Не пламък, от пожар ще се разтърсиш,
ако моя огън ти потърсиш!


127 Бледнеят другите пред тебе със своите посърнали лица
и в моите мечти красиви единствен ти оставаш на света.


128 Ти си топлината на моята камина, ти си светлината на моя ден.
Нашите нощи и дни са едни.
Моето щастие е тревата, която расте след твоите стъпки.
Самотата ще дойде при мен по пътя, по който ти ще си отидеш.


129 Потърсих те, за да те срещна!
Докоснах те, за да те усетя!
Поисках те, за да те имам!
Дадох сърцето си, за да ми дадеш твоето?!
Обикнах те, за да открия, че любовта е страшна стихия!


130 Някъде има някой, който си мечтае за твоята усмивка
и в твое присъствие открива смисъла на живота си.
Така че, когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб!