Любовни спомени от 111 до 120

111 Тръгна си, но знам, че ще се върнеш.
Мрази ме, ти пак ще ме обикнеш.
Целувай друга и мен ще ме целуваш.
Забрави ме! Но не можеш!


112 Различна съм! Да! И какво от това?
Проблем ли има? Кажи го сега?
Няма да спирам, ще действам докрай,
друг не взирам, живота е рай!
Не ми помагай, аз мога сама.
Мисли му ти, аз нямам цена!


113 Никога не обещавай любов, която не можеш да дадеш!
Не изричай думи, в които сам не можеш да повярваш!
Не протягай ръка за милувка, щом от нея лъха само студ!
Не обещавай сънища, в които не идваш!
Не изпивай с устни сълзите, изплакани по твоя вина!
Не тръгвай по път, по който се страхуваш да вървиш!


114 Обичам те дори да зная, че е лудост, дори да зная, че греша!
И уж не искам тази грешка да повтарям, но пак за тебе аз горя!


115 Слагам сол в раните ти и ги ближа, за да се задоволя.
Късам плътта ти и се храня с нея, за да те пристрастя към мен.
Всичко което искам, го получавам независимо от средствата,
целта оправдава всичко.


116 През ветрове и бури през огън и вода
сърцето ми до край е твое докрай дори и след смъртта.
И в друг живот ще те намеря и пак сърцето си ще ти даря!


117 Обичам те! - Казвам го високо и ясно, с толкова нежност и топлина.
Две думи свързани толкова тясно, защо две сърца не се свържат така!


118 Обичам те през ледове и бури!
Обичам те през огън и вода!
Сърцето ми до край е твое,
до край - дори и след смъртта!


119 Красива нощ. Една звезда.
И мисли сладострастни ме опиват, че точно тук, сега, в тази тъмнина,
телата ни в едно се сливат.
Ела в тъмното, ела!


120 Амур обстрелва ми сърцето от засада,
пиянството краката ми плете,
с блуждаещ поглед търся аз наслада,
с любовни ласки чакам да ме оковеш!