Любовни спомени от 101 до 110

101Човек едничко цвете си откъсва,
вижда второ и първото потъпква,
но загуби ли и двете, той търси първото си цвете!


102Страх ме е, че мога да се влюбя,
страх ме е, че ти ще ме плениш,
страх ме е, че тебе ще изгубя,
страх ме е от това че ще ме нараниш.


103Магия нежна ти след себе си остави и с нея ти ме покори,
сърцето мое да обича теб застави и в любов душата ми обви!


104Болка, тревога, лъжа...
вървейки сама с това обкръжение,
аз тъна в омразна тъма и моля за капка спасение.
Без тях да остана и пак да затичам.
При теб да остана и и теб да обичам!


105Ако бях слънце щях да те огрявам всеки ден.
Ако бях нощ щях да заспивам заедно с теб.
Ако бях вода щях да галя с нежни ласки твоите устни вечно!


106Пращам ти три рози.
Първата за щастие,
втората за късмет,
а третата ти пращам за да ти каже,
че те Обичам!


107Обичай мен. Обичай моето сърце. И душата си влей ти в моето море!


108Вълшебството на твоите очи, ме кара да обичам още повече. Усмивката ти сгрява моите сълзи, дори когато слънцето залязло е.


109 Обичам те просто ей така...
като разлята соната на лунна светлина,
като цветен прашец на уханни цветя,
като бриз докосващ нежно брега...
Обичам те просто ей така...
като изгрев на слънце след нощта,
като песен изпята с пълна душа,
като сокол размахващ свободно крила...
Обичам те просто ей така!


110 Не се повтарят старите неща и първата любов не се завръща. Макар и вечна да е любовта, тя никога не е една и съща!