11В очите ми няма блясък,
защото не те виждам!
На устните ми няма усмивка,
защото не те целуват!
Но сърцето ми не е празно,
защото в него си ти!
12Тогава бях тринадесет годишна
на моя път застана ти,
как жестоко се излъгах
в черните ти хубави очи.
13Превземай всичко що ти пречи, люби, обичай и живей!
Бъди човек, а не човече, гори, а никога не тлей!
И все пак трябва да остане нещо - това да бъде любовта,
защото всичко малко и голямо оставя някаква следа!
14Когато пясъкът в Сахара бъде преброен,
тогава ти ще бъдеш забравен от мен.
15Да живееш е хубаво, нали?
Но кога?
Когато има защо!
Когато има за какво!
Когато има за кого!
16Аз те обичам, знаеш това,
но твоето сърце е с желязна врата,
която за миг се отваря и пак се затваря,
тя е премазала много души, но мъртва е тя.
Аз ще разбия тази врата с вълшебното чувство на любовта.
17Заклех се вярна да ти бъда
и вечно твоя да съм аз,
не зная колко те обичам,
но клетва дадох си тогаз.
18Ако красотата можеше да спаси света,
ти щеше да си нашата спасителка!
19Погледнах към звездите и те съзрях,
прегледах мечтите си, но там не те видях!
И не знам как така, все към теб се стремя!
20Младо хубаво момиче,
бяло спретнато кокиче,
никога недей отрича
този, който те обича.