Любовни спомени от 341 до 350

341 Бъди с мен, когато пожелаеш, в любов отдавна спрях да се кълна...


342 Нежно ме докосни и пожелай от мене всичко ти!


343 Когато ме гледаш настръхвам и бързо замлъквам.Когато млъкна те изпивам жадно с поглед и прехапвам сладко устни. Когато ме гледаш аз се разтапям в твоя нежен поглед и си мисля за всичко онова, което ще направя с теб в нощта.


344 Часовникът се смее от стената - пропуснала съм най-щастливия си час, когато някой дълго ме е чакал, а аз съм чакала да чуя твоя глас!


345 При мен дойде с тихи стъпки, от целувки цялата ме подлуди, по тялото ми пропълзяха тръпки и тази тръпка още ме държи!


346 Не зная с какво ме омая,
не зная с какво ме плени.
Но вечно аз ще мечтая за твоите сини очи.


347 Не искам да си миг, да дойдеш и да си отидеш! Не искам да си вик, вятъра с теб да отвееш! Не искам да си сън, тъй бързо всичко да свърши! Аз искам да си пламък, към мен да тръгнеш и да ме прегърнеш!


348 Нужна е една минута да се запознаеш с някого!
Нужен е един час да го опознаеш!
Нужен ти е един ден да се влюбиш в него,
но е нужен цял живот,за да го забравиш!


349 Ти може да знаеш какво е да плачеш от мъка, от болка, от срам, но едва ли знаеш какво е да плачеш, когато обичаш, а си сам!


350 Защо сърцето ти е от лед?
Защо влюбих се точно във теб?
Защо реши таз съдба да си играе с любовта?