Любовни спомени от 171 до 180

171 О, Ангел мой, небесен и красив, прегърни ме с нежните си крила и нека отлетим оттук, да отлетим заедно някъде, където вятърът спи, луната блести, където да няма кой да ни раздели...!


172 Обичай мен. Обичай моето сърце. И душата си влей ти в моето море!


173 Любовта ти ми е нужна и с тебе искам да руша покоя на нощта!


174 Когато настъпи нощта, погледни към небето! Ако видиш падаща звезда, не се чуди защо, а веднага си пожелай нещо! Повярвай ми – ще се сбъдне, защото аз те пожелах и те намерих!


175 Потърсих те, за да те срещна! Докоснах те, за да те усетя! Поисках те, за да те имам! Дадох сърцето си, за да ми дадеш твоето! Обикнах те, за да открия, че любовта е страшна стихия!


176 Защо те толкова харесах, в мига в който те видях? Защо се радостно усмихнах, в настроение ли бях? Не крия, че безумно те обичам, не крия, че съм влюбена в теб, и никога не ще отричам, че аз обичам само теб!


177 Нуждая се от прегръдка, от докосване! Нуждая се от тръпка и целувка! Нуждая се от любов ... нуждая се от теб!


178 Сън ли си или мечта, загадка, отговор и тайна - не зная. Но ме плени с кристална красота, душевност чиста и сияйна.


179 Ти си моето сладко опиянение. Ти си моето наказание. Ти си моето минало. Ти си моето настояще. Обичам те! Бъди моето бъдеще!


180 Обичта тревожна. Измамливо сърце. Тръпката остави. Ритъмът схвани. Милувката грабни. Душата мълчи. Мигът хвани – влюбен бъди!