161 Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна.
162 Обичай, но не признавай, защото аз обичах, признах и загубих!
163 Който ме е зърнал, с мечти се обгърнал, който съм погледнала в очите, се е слял със звездите, на когото съм говорила, път към рая съм отворила.
164 С мен игричка ли играеш?! Но не знаеш, че аз ще бъда победителката след това, защото винаги съм на върха.
165 Знам, че не съм идеална. Прецакаш ли ме, правиш грешка тотална. Ако обичам, обичам докрай. Не ме познаваш, по-хубаво си трай. Живей както си искам и за никой не мисля. Падам и ставам, но пак съм добре.
166 Такава съм, нали така?! Момиче съм с кафеви властващи очи, момиче с най-различни тайни и мечти. Ту нежна, ту пък зла, това се крие в моята душа.
167 Не мога да ти се сърдя, ти си безумно красив, да си играеш с момичетата ти отива. Не мога да ти се сърдя, защото те обожавам и предварително всичко ти прощавам.
168 Има ли нещо на този свят, което да нямаш? Е, ако до сега го е нямало, то сега има. Така като ме гледаш. Можеш ли да ми устоиш?! Не мисли! Не можеш!
169 Повярвай обич има, но трябва да я създадеш, че чуждото сърце се взима, когато своето дадеш.
170
Бях момиче с гордост и воля.
Гледах отгоре, не търсих опора.
От както те срещнах на Бога се моля, да ме направи за мъничко твоя.