Любовни спомени от 141 до 150

141 Кристалните отблясъци, на любовта заслепиха света ми. Превърнаха душата ми в огнена звезда... едва забележима в хаоса от чувства... Обичам те!


142 Мога да казвам: "Какво от това?!" за нещо, което до болка ми пука! Научила съм се да забравям "Незабравими неща". Мога да казвам: "Не", дори когато искам да изкрещя "Да" и съм научила очите си да сияят, когато се пълнят със сълзи.


143 Не се ядосвай, че те ядосвам, а си спомни как докосвам!


144 Ако не знаеш ще те науча, ако не можеш ще ти покажа, ако не искаш ще те принудя...


145 Знам че питаш за мен, знам че харесваш мен, знам че говориш постоянно за мен – дори когато гледаш настрани - пак гледаш към мен. Така че ела при мен и ми кажи това което искам да чуя. Обичам те!


146 Ако можех щях да спя малко, да мечтая повече ... да продължа..., когато другите спират... Да се събуждам..., когато другите спят... Бих слушала..., когато другите говорят... бих останала..., когато любовта си тръгва..., защото любовта дори и да си тръгва..., си остава ЛЮБОВ!


147 Може би е грешка..., но аз изпитвам нещо непознато до този момент... Толкова непознато..., че не ми останаха сили да съжалявам за това което съм сторила... Човек не може да мисли винаги за всичко..., защото има и чувства...


148 Животът е красив,
стига да си малко див,
да имаш повече пари и сърце,
което да гори.


149 Коя съм?!
— Не Ти ТрябВа Да знаеш!
Чия съм?!
— Ничия!
Каква съм?!
— Различна и никога еднаква!
Къде съм?!
— Навсякъде до теб и докато се усетиш... Ме няма!


150 Ако те няма ,знам ще полудея, знам без теб не мога да оцелея..., ако си тръгнеш дали до вратата ще имам сили да те изпратя. Отново сълзи, знам ще ослепея…, ако те няма, знам, че няма да живея ...100 карата любов пазя само за теб, само твое е моето сърце... Искам само тебе и само тебе аз обичам...