41Да кажа, че те обичам е малко,
да кажа, че ще умра за теб е нищо,
но аз искам да живея,
за да мога да те обичам.
42Обичам те през болка и сълзи, обичам те дори да ме боли,
да грях е трябва да призная, но твоята любов ме праща в РАЯ.
43Прости ми че сънувам теб,
прости ми че ревнувам теб,
прости ми събуди ме от съня, събуди ме за да не умра!
44Обичам те!
Това го зная и ще го призная в този ден,
когато ти ще бъдеш с мен!
45Говори, говори, говори!
Аз притварям очи и те слушам:
Ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим?
Ти не знаеш?
Аз също не знам - но води ме, води ме натам!
46Търсих те, без да знам, че ще те намеря!
Срещнах те, без да знам, че ще се влюбя!
Намерих те, без да знам какво чувствам!
Влюбих се, без да знам, че така ще боли!
Промених се, без да знам, че ще е заради теб!
Обикнах те, без да знам, че съм могла да обичам така!
47Когато слънцето залязва
и губи вече свойта мощ,
помни, че то от мен ти казва,
целувам те и лека нощ!
48Преди да легнеш тази вечер, отвори прозореца, почувствай как вятъра те гали, чуй смеха на звездите и приеми целувката, която луната ти праща от мен!
49Да съм духът в бутилката, която вълните изхвърлят на белия пясък. Ще съм пред теб, когато я отвориш, от щастие ще плача, когато проговориш.
50Да те издигна и да те погазя, да те разплача и да съм спокойна, така жестоко искам да си мой, че от обич мога да те мразя!