О
рел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил.
Бръмбарът започнал да го окуражава и щом видял орела да връхлита, замолил го да не грабва неговия молител. Но орелът презрял дребната гадинка и пред очите й се нагостил със заека. Бръмбарът обаче затаил в себе си омраза към орела и захванал да дебне къде си свива гнезда. Щом той си снесял яйца, бръмбарът се устремявал отвисоко, бутал ги и ги чупел. Накрая орелът, прогонван отвсякъде, прибягнал до Зевса за помощ — а орелът е свещената птица на Зевса — и му се примолил да му осигури безопасно място, където да си отглежда рожбите. Зевс му позволил да снася яйцата си в собствения му скут. Бръмбарът видял това, направил топка от тор, издигнал се високо и когато стигнал над скута на Зевса, пуснал я там. А Зевс, за да се отърси от нечистотията, изправил се и без да забележи, изхвърлил яйцата. Оттогава, казват хората, по времето, когато се появяват бръмбарите, орлите не мътят.
Баснята учи, че не бива да се отнасяме с пренебрежение към никого и да смятаме, че някой човек е дотолкова безпомощен, че да не може, когато бъде поруган, да си отмъсти по някакъв начин.
Езоп