Младо овчарче пасло стадо край царския път. Хрупали овцете тревица. Овчарчето се подпряло на кривака. Мислело си нещо.
Изведнъж скочило, ударило си калпака о земята и викнало:
— Отгатнах, отгатнах!
Тъкмо в туй време минал царят в златна колесница. Подплашили се конете от калпака на овчарчето. Втурнали се — не могат да ги удържат. Като укротили конете, царят дал знак да спрат. Пратил да повикат овчарчето. Довели го. Взели му калпака. А царят го попитал сърдито:
— Защо подплаши конете, момче?
— Не съм искал да ги подплаша, царю. Аз отгатнах една гатанка. Зарадвах се. Ударих си калпака. Не помислих, че ще уплаша конете.
— Каква е тая гатанка?
— Ще я кажа, царю честити: „Кое е това нещо, дето е от човек по-високо, а от кокошка по-малко“?
Замислил се царят. Не можал да отгатне. Попитал и царедворците, що били с него. И те не отгатнали. Обърнал се към момчето:
— Кажи, момче, кое е това нещо, което е от човек по-високо, а от кокошка по-малко?
— Калпакът, царю честити. Нали е по-малък от кокошка, а като го нахлупим, става по-висок от човека.
— Така е — рекъл царят. — Ти си учено момче. Прощавам ти, дето подплаши конете. Вземи си сега калпака и си закарай стадото. А утре ще пратя да те доведат в двореца. Ще ти поръчам нещо. Ако го изпълниш, ще те наградя богато.
Завели на другия ден овчарчето в двореца. Царят му рекъл:
— Искам да ми намериш едно агне, но да не бъде бяло, нито черно, нито сиво, нито шарено, нито пък да има друг някакъв цвят.
— Добре, царю честити! — поклонило се овчарчето и си отишло при стадото.
На сутринта дошло пак в двореца. Пуснали го при царя.
— Намери ли такова агне? — попитал го той.
— Намерих, царю честити! Затворих го в кошарата. Можеш да пратиш човек да го вземе. Но не го пращай в понеделник, нито във вторник, нито в сряда, нито в четвъртък, нито в петък, нито в събота, нито в неделя, а в друг някой ден.
Засмял се царят. Харесал му умният отговор. Повикал един царедворец. Рекъл му:
— Вземи на това момче калпака и го напълни с жълтици!
Напълнили на овчарчето калпака с жълтици.
Купило си то вакло стадо. И станало прочут овчар, най-прочутият в царството.
Ран Босилек