Боженски истории

Село Боженци е само на 16 км от Габрово, нагоре в планината. Всъщност то е със статут на архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история. Малкото къщи с каменни покриви са разположени на двата бряга на река Божанка, която извира недалеч от селото. Тук ценното не са само къщите, но и историите.

Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана заедно с деветте си синове след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г. Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през XVIII в. селото променя своя архитектурен облик.

Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това място. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България, е къщата на Дончо Попа.

Именно неговият наследник, дядо Миньо Попа се ядосва по-късно, когато трябва да даде два лева на банката, за да внесе дарените пари по сметката на габровското училище. Показват и снимки на Баба Гуна - възможно най-сърдитата баба, и екскурзоводката обяснява, че който е идвал да иска кредит от мъжа й, първо е трябвало да говори с нея. Дядо Миньо Попа пък имал железни принципи за кредитиране - не давал пари на човек, който нямал ограда на двора си, а през зимните месеци давал заеми с два пъти по-ниска лихва, защото времето е малко за работа...

Габровци пък подсказват, че този дядо Миньо Попа е същият, за когото има история в Дома на хумора, че дори на официални срещи, когато свършела газта в лампата, събувал панталона си, за да не се търка напразно плата. Но това са вицове...

Какво друго от Боженци? Бяло сладко и торти с орехи. И през есента мястото става още по-красиво...

Оля Стоянова