Билчин юнак

Някога в Старозагорския Балкан е шетала четата на Бойчо войвода.
Между тях имало и едно момиче - Калинка. Хубава мома била тя. Със снага тънка и гиздава; с лице бяло и румено; с очи сини, като синчец в момина градина, а устата и, като че ли със сребърна паричка била рязната. Русите и коси се спущали на две дебели плитки по раменете.
Още щом дошла в четата, войводата накарал хайдутите да се закълнат, че Калинка ще им бъде като сестра, и който пристъпи клетвата, ще бъде наказан със смърт.
Байрактар на четата бил Билчин. Строен и напет момък. Къдрав перчем се веел над високото му бяло чело. А пък как хубаво свирел на кавал! Всичко живо в гората се заслушвало в песните му.
Билчин обикнал Калинка още щом я видял, но нали клетва бил дал, не смеел да я пристъпи, и само сърцето му скритом копнеело за нея.
Един ден войводата изпратил Билчин и Калинка за вода на Синия извор. Вървели момъка и момичето през гората, птичките пеели наоколо, а слънчевите лъчи, които се прокрадвали през листата на високите букови дървета, правели косата на Калинка да блести като златна. Поглеждал я скришом Билчин, не изтраяло младото му сърце, казал и че я обича и и рекъл да избягат двамата от тука. Гордото момиче се надсмяло над обичта му и още щом се върнали в четата, разправила всичко на войводата. Човек със суров характер бил Бойчо войвода и заповядал да накажат Билчин. Започнали хайдутите да го молят да му прости. Зер млад е, а и кой може да забрани на младото сърце да обича? Не ги послушал той.
Загинал хубавия, млад байрактар.
Замлъкнали птиците, посърнала гората, окапали листата на дърветата от жалба по момъка. Тъжни и мрачни бродели наоколо хайдутите, и не след дълго напуснали четата.
Останала Калинка сама. Стояла под дървото, където обичал да свири с кавала си Билчин - и плачела, плачела... И там където капели сълзите и - бликнал извор. Потекли водите му надолу - дол направили, и хората от Гурково го нарекли Билчин дол.
Всяка година на ден Гергьовден, сутрин рано преди слънце, момите и младите булки от Гурково отиват на извора със стомни да налеят вода, да си наплискат лицето с вода, и да завържат на дървото едно шарено конче - да не ги достигне злата участ на Билчин и Калинка.