Ранната история на град Копривщица е обгърната в предания и легенди. Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт (1393 година) в красивата средногорска местност, където по-късно възниква като селище Копривщица, се заселват бежанци - знатни граждани от големите български градове, потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада.
Сред тях били и трима овчари Ламбо, Тороман, а един бил Арнаутин (пришълец от близките до Албания македонски области). По-късно техните големи имения поставили началото на трите копривщенски махали - Ламбовска махала, Тороман махала и Арнаут махала, които носят тези названия и до днес. На празната площ между именията на Ламбо и Тороман възниква Средна махала, а извън техните имоти в югоизточната част на града се оформила нова махала, наречена “Бяло Камъне” тъй като там имало много бели камъни. Пресъздадената в дървена скулптура легенда туристите могат да видят на площад “20-ти Април”, зад мавзолея-костница.
Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището. Жителите му имали право да яздят охранени жребци и да носят оръжие. Според преданието турчин нямал право да минава през селището, нито да преспива или да се заселва, без да е получил предварително разрешение за това от султана. Но онова, което имало по-голямо значение е признаването на самостоятелност на българите в управлението на града. Във фермана Копривщица била наречена “Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”.
Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф (лично владение) на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известната в турската история красива принцеса. И може би това е най-вероятната причина за получените от селището привилегии. Копривщица плащала само една доброволна вноска за издръжката на джамия в Цариград и срещу това дарение копривщенските джелепи имали право на безплатна зимна паша за стадата си по Беломорието.
Различни са и преданията, свързани с етимологията на името Копривщица. Смята се, че то произлиза от “куп речици” поради множеството малки рекички вливащи се в река Тополница.
Според друга версия името произлиза от гръцката дума “копрос”, което означава “торище”. И това е логично, имайки предвид легендите за овчари от различни краища, които говорели български, влашки и гръцки. Изразени са и становища за произхода на думата Копривщица от “копър” или “коприва”, които растели по тези места. Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане.