Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи.
Една от легендите разказва, че по тези места край р.Янтра се заселва млад ковач на име Рачо. Той подковавал конете на керваните, които отивали или се връщали от планината.
Постепенно край неговия дом се заселили и други хора, които умеели да шият дрехи, да приготвят вкусни ястия, да поправят каруци и да обработват кожи. И понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли селището Габрово.
Така Рачо Ковача слага началото на селището, а габърът дава името му.
Днес в Габрово има паметник на Рачо Ковача – внушителна бронзова фигура, която се издига върху скала сред р.Янтра, в самия център на града.
Габровци възприемат този паметник като символ на творческия и неуморим габровски дух, съхранен във всички поколения.