Прасета предават града на османлиите
Според една местна легенда, въпреки непрестанните атаки, турската войска не успявала да сломи защитниците на крепостните стени. Турците започнали да гладуват.
Един от войниците забелязал, че стадо свине всяка сутрин рови тревата пред крепостната стена в района на пристанището. Прегладнелият аскерин решил да си хапне свинско, въпреки забраната на Пророка и подгонил стадото. То обаче се шмугнало в дупка под стената. Оказало се, че това е изходът на стар отточен римски канал, минаващ през целия град. Войникът съобщил за находката. През нощта турски отряд се промъкнал през канала и влязъл в града в гърба на защитниците на крепостта.
За последно крепостта на Созопол изпълнява функциите си през Руско-турската война (1828-1829). На 16.II.1829 г. руска ескадра под командването на адмирал Кумани превзема крепостта. В следващите няколко дни русите стоварват 10 000 бойци, командвани от генерал Рот. Съставена е и бойна част от местни жители, наречена Созополска българска дружина с командири Стайко Мавровнев и Вълчан войвода. Турците обсаждат в течение на четири месеца и половина крепостта, но старите крепостни стени издържат на стотиците изстреляни по тях гюлета. Едва в началото на юли крепостта Созопол е деблокирана от армията на Дибич Забалкански.